Постинг
29.06.2013 19:56 -
Изречените думи ...
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10320 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2013 20:17
Прочетен: 10320 Коментари: 14 Гласове:
28
Последна промяна: 29.06.2013 20:17
Още се мъча да оправдая
кривата дума, дето ми каза.
Още се мъча, ала си зная -
всичката мъка ще е напразна.
Разумът тъкмо в нещо се хване,
чувствата минат и всичко сринат.
И си остава в мен тая рана -
несмъртоностна, но нелечима.
Плаче душата - пукната стомна.
Аз я залепям - тя знае само:
всеки трябва да знае,
всеки трябва да помни -
казана дума - хвърлен камък!
vbox7.com/play:02de19f820
Най-голяма сила имат думите, които идват от сърцето...
и въздействието им върху околните е много голямо.
Но в тези случаи се налага да затаим дъх и да се вслушаме
много внимателно в гласа на сърцето си, за да изкажем
или запишем с неговите думи онова, което то ни казва...
Винаги, абсолютно винаги, да си даваме сметка какво
причиняваме на другите с думите си. Важно е да мислим
как ще бъдат разчетени нашите думи. А бихме могли да се
ориентираме само, ако си представим как бихме
се чувствали на негово място, когато прочетем онова,
което искаме да му кажем ...
За съжаление веднъж изречени,
думите не могат да бъдат изтрити...
*
Думите са като пера, разпилени от вятъра ...
Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка,
като се държала грубо и неучтиво с нея.Тя веднага съжалила
за постъпката си,но било прекалено късно. Приятелката й не
желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена,
усилията й били напразни. В стремежа си да поправи стореното
тя отишла при най-възрастния мъдър мъж в града за съвет.
Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна
е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога за да поправим грешките си, трябва
да положим наистина големи усилия. Затова я попитал:
„На какво си готова, за да изкупиш вината си?“
Отговорът бил: „На всичко!“
Като чул горестите й вопли, старецът усетил колко е голямо
отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да
разреши проблема, но и да промени характера си.
- Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна
– казал той. – Първото е доста трудно. Вземи най-големите си
възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях.
После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага
на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен.
Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката,
макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста
скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала
да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър
пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици,
щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието
на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява,
тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена,
но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих
по едно перо.
- Сега – казал й старецът - се върни и отново напълни
възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
- Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента,
в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза,че ще трябва да
събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е
неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
- Права си – казал старецът. - Никога не забравяй, че всяка
от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена,
никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко
от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.
Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете,
особено пред онези хора, които истински обичате ...
Из “Скритият дар” на Джериес Авад
Един човек непрекъснато проклинал местния свещеник
и разпространявал из цялото село лъжи и злонамерени
слухове за него. Един ден се разкаял и отишъл при
свещеника да го моли за прошка. Бил готов да направи
всичко, за да изкупи греха си.
Тогава Свещеникът му казал, да се прибере у дома,
да вземе своята възглавница, да излезе на двора,
да я разпори и да остави вятъра да разнесе перата.
Искането било доста странно, но лесно за изпълнение.
След като направил, каквото му било казано,
човекът се върнал при свещеника.
- А сега, - казал свещеникът - отиди и събери
всичките пера
- Но това е невъзможно! – възкликнал човекът –
вятърът ги е разнесъл!
- Въпреки покаянието и желанието ти да поправиш
злините причинени от твоите злословия, това е толкова
възможно, колкото и да събереш всичките разпилени
от вятъра пера – отвърнал Свещеникът.
Превод от руски и адаптация - Николета Янева
------------------------------
Навярно има и други варианти на тази притча, освен тези два,
които реших да споделя с вас ...
През годините хората несъзнателно може би,
са ги приближавали до своя начин на живот, допълвайки ги
с мъдрост, достигайки винаги до един и същи извод и поука ...
Казана дума – хвърлен камък...
Изречени веднъж, думите не могат
да се върнат, дори ако човек съжалява
за тях. Има една българска приказка
за мечката и лошата дума, която
завършва с : лоша рана заздравява,
лоша дума не се забравя...
Тактично или не, понякога наистина
е по-добре да си замълчим.
кривата дума, дето ми каза.
Още се мъча, ала си зная -
всичката мъка ще е напразна.
Разумът тъкмо в нещо се хване,
чувствата минат и всичко сринат.
И си остава в мен тая рана -
несмъртоностна, но нелечима.
Плаче душата - пукната стомна.
Аз я залепям - тя знае само:
всеки трябва да знае,
всеки трябва да помни -
казана дума - хвърлен камък!
vbox7.com/play:02de19f820
Най-голяма сила имат думите, които идват от сърцето...
и въздействието им върху околните е много голямо.
Но в тези случаи се налага да затаим дъх и да се вслушаме
много внимателно в гласа на сърцето си, за да изкажем
или запишем с неговите думи онова, което то ни казва...
Винаги, абсолютно винаги, да си даваме сметка какво
причиняваме на другите с думите си. Важно е да мислим
как ще бъдат разчетени нашите думи. А бихме могли да се
ориентираме само, ако си представим как бихме
се чувствали на негово място, когато прочетем онова,
което искаме да му кажем ...
За съжаление веднъж изречени,
думите не могат да бъдат изтрити...
*
Думите са като пера, разпилени от вятъра ...
Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка,
като се държала грубо и неучтиво с нея.Тя веднага съжалила
за постъпката си,но било прекалено късно. Приятелката й не
желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена,
усилията й били напразни. В стремежа си да поправи стореното
тя отишла при най-възрастния мъдър мъж в града за съвет.
Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна
е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога за да поправим грешките си, трябва
да положим наистина големи усилия. Затова я попитал:
„На какво си готова, за да изкупиш вината си?“
Отговорът бил: „На всичко!“
Като чул горестите й вопли, старецът усетил колко е голямо
отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да
разреши проблема, но и да промени характера си.
- Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна
– казал той. – Първото е доста трудно. Вземи най-големите си
възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях.
После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага
на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен.
Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката,
макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста
скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала
да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър
пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици,
щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието
на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява,
тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена,
но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих
по едно перо.
- Сега – казал й старецът - се върни и отново напълни
възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
- Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента,
в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза,че ще трябва да
събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е
неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
- Права си – казал старецът. - Никога не забравяй, че всяка
от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена,
никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко
от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.
Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете,
особено пред онези хора, които истински обичате ...
Из “Скритият дар” на Джериес Авад
Един човек непрекъснато проклинал местния свещеник
и разпространявал из цялото село лъжи и злонамерени
слухове за него. Един ден се разкаял и отишъл при
свещеника да го моли за прошка. Бил готов да направи
всичко, за да изкупи греха си.
Тогава Свещеникът му казал, да се прибере у дома,
да вземе своята възглавница, да излезе на двора,
да я разпори и да остави вятъра да разнесе перата.
Искането било доста странно, но лесно за изпълнение.
След като направил, каквото му било казано,
човекът се върнал при свещеника.
- А сега, - казал свещеникът - отиди и събери
всичките пера
- Но това е невъзможно! – възкликнал човекът –
вятърът ги е разнесъл!
- Въпреки покаянието и желанието ти да поправиш
злините причинени от твоите злословия, това е толкова
възможно, колкото и да събереш всичките разпилени
от вятъра пера – отвърнал Свещеникът.
Превод от руски и адаптация - Николета Янева
------------------------------
Навярно има и други варианти на тази притча, освен тези два,
които реших да споделя с вас ...
През годините хората несъзнателно може би,
са ги приближавали до своя начин на живот, допълвайки ги
с мъдрост, достигайки винаги до един и същи извод и поука ...
Казана дума – хвърлен камък...
Изречени веднъж, думите не могат
да се върнат, дори ако човек съжалява
за тях. Има една българска приказка
за мечката и лошата дума, която
завършва с : лоша рана заздравява,
лоша дума не се забравя...
Тактично или не, понякога наистина
е по-добре да си замълчим.
НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО | с инж. Иван Лишков
Па-ра-па-па-па-пааааа...
Отново за Амбърите, интернет- зависимите...
Па-ра-па-па-па-пааааа...
Отново за Амбърите, интернет- зависимите...
Изречени веднъж, думите не могат
да се върнат, дори ако човек съжалява
за тях.
п.п. Още ме боли от едни думи...
цитирайда се върнат, дори ако човек съжалява
за тях.
п.п. Още ме боли от едни думи...
Наистина е така!Като камък тежи понякога дума, било то обмислена или не до там невъздържана... ние не можем да ги върнем обратно както при перата, и вятъра, но но само който не говори не казва грешна дума, само който е заключил устата си не може да каже добра или лоша или каквато и да е дума, това е мое мнение, и мисля, че е добре да казваме думи с внимание, добре е да обмисляме думите и не да ги пилеем по вятъра, но ... не винаги е възможно когато човек е в света и емоционално привързан към живота в него с красиви и природни или каквито и да са привързаностите му , той понякога реагира по възприятие и чувства, но те пък са полезни за други жизнено утвърждаващи негови качества, така, че се случва, защото нищо в човека не е идеално , нищо не му е чуждо, просто при някои от нас са по - обрани изявите в думи , при друг по емоционални и жестикулиращи , но какво пък, всички , и всеки човек е такъв какъвто е и в това има много живот, очарование, цветове, аромати и какво ли не още... а понякога когато има лоша, дума има и открито човешко отношение, което може да приеме и прости и по този начин да преминат тежките облаци и да настане мир в душата, а една дъга може да ободри страдащата душа която тъгува от лошата дума! Тя е като усмивката! :)
Извини ме за дългият коментар, темата е много интересна!
Благодаря ти и най- добри пожелания от мен!
цитирайИзвини ме за дългият коментар, темата е много интересна!
Благодаря ти и най- добри пожелания от мен!
3.
анонимен -
Нямаш представа колко болезнена ...
29.06.2013 22:25
29.06.2013 22:25
Нямаш представа колко болезнена тема за мен засягаш. Аз имам от години две прекрасни приятелки, с които обаче имаме политически несходства понякога. Веднъж в изблик на яд казах лоша дума на едната и жестоко я обидих. Изтрих съобщението моментално, но тя го прочете. Положих много усилия да се извиня и след много, много време тя ми прости. Но у мен винаги остава съмнението, че не ми е простила напълно, защото и аз не съм си простил. Пусках постинги за силата на думите и за това, че могат да убиват. Дори се заклех винаги да се въздържам...но стореното сторено.
Сега отново се заклевам в твоя блог, че няма да обиждам никого, дори политическите си противници. Нищо не е по-лошо от лошата дума. НИЩО.
цитирайСега отново се заклевам в твоя блог, че няма да обиждам никого, дори политическите си противници. Нищо не е по-лошо от лошата дума. НИЩО.
Пазете се от безсмислено осъждане. То действа разлагащо и прави слабия осъждащ, подвластен на осъждания. Слабият може да предизвика противодействието на осъждания. Обикновено осъждащият не е силен - силният няма време да съди. Несправедливото осъждане и лъжата замъгляват и без друго ограниченото съзнание на самоволния съдия, нанасяйки му изключително голяма вреда. Не забелязвате ли колко много обсебени има наоколо? Навсякъде цари небивало обсебване. Човек нанася вреда със своите лоши мисли както на себе си, така и на другите. Лошите мисли са болестотворен фактор и предизвикват не само психични заболявания, както се е смятало по-рано, но и разнородни физически страдания. Всяка мисъл ражда действие, а нищожната мисъл - нищожно действие. Мислете широко.
цитирайтемата ме намери, четейки книга ... спомних си притчата,
после срещнах и друг вариант, навярно има и други, но всички те
ни карат да се замислим преди да кажем нещо, в което дори не
сме убедени и волно или неволно бихме могли да нараним човек.
Благодаря ви, приятели, за интересните и задълбочени коментари,
които поставят нови въпроси и отварят ниши за нови размисли
по темата...
1. valeska - съгласна съм, мила ... има думи, които дори и да си простил,
не се забравят цял живот ... особено несправедливите и жестоки ...
Не винаги хората успяват да спрат навреме ... да броят до десет, както
ни учеха нашите родители. Добрите думи да те срещат по пътя напред ! :)
2. jabalka - топла усмивка и добра дума за теб, мила Ябълчице ... Така е,
всеки казва в момент на афект , слабост, отчаяние, силна болка не винаги
точно това, което мисли ... Когато хората се познават и обичат, те разбират
другия, тук нещата са различни, а понякога зависи и от тона, изражението и др.
Много хубаво си определила и защитила твоята теза, която напълно подкрепям.
...всеки човек е такъв какъвто е и в това има много живот, очарование, цветове, аромати и какво ли не още... а понякога когато има лоша, дума има и открито човешко отношение, което може да приеме и прости и по този начин да
преминат тежките облаци и да настане мир в душата, а една дъга може да ободри страдащата душа която тъгува от лошата дума ...
Благодаря ти за споделените мисли ... с разбиране и добри чувства...
Темата наистина е интересна и многопосочна, радвам се, че си тук ...:))
3. kushel - Да, има такива ситуации, които оставят нещо сякаш неизлекувано,
недовършено, което тежи и не се забравя. Но аз съм сигурна, Куш, че тя
е успяла да опознае част от твоя свят, да разбере особеностите на характера
и скритата по - дълбоко нежна и добра душа... Мисля, че ти е простила искрено.
Благодаря ти, че се отби и сподели. Благата дума ... много е важна, особено
в сегашната ситуация на негативни събития ... Поздрав и добрини ! :)
цитирайпосле срещнах и друг вариант, навярно има и други, но всички те
ни карат да се замислим преди да кажем нещо, в което дори не
сме убедени и волно или неволно бихме могли да нараним човек.
Благодаря ви, приятели, за интересните и задълбочени коментари,
които поставят нови въпроси и отварят ниши за нови размисли
по темата...
1. valeska - съгласна съм, мила ... има думи, които дори и да си простил,
не се забравят цял живот ... особено несправедливите и жестоки ...
Не винаги хората успяват да спрат навреме ... да броят до десет, както
ни учеха нашите родители. Добрите думи да те срещат по пътя напред ! :)
2. jabalka - топла усмивка и добра дума за теб, мила Ябълчице ... Така е,
всеки казва в момент на афект , слабост, отчаяние, силна болка не винаги
точно това, което мисли ... Когато хората се познават и обичат, те разбират
другия, тук нещата са различни, а понякога зависи и от тона, изражението и др.
Много хубаво си определила и защитила твоята теза, която напълно подкрепям.
...всеки човек е такъв какъвто е и в това има много живот, очарование, цветове, аромати и какво ли не още... а понякога когато има лоша, дума има и открито човешко отношение, което може да приеме и прости и по този начин да
преминат тежките облаци и да настане мир в душата, а една дъга може да ободри страдащата душа която тъгува от лошата дума ...
Благодаря ти за споделените мисли ... с разбиране и добри чувства...
Темата наистина е интересна и многопосочна, радвам се, че си тук ...:))
3. kushel - Да, има такива ситуации, които оставят нещо сякаш неизлекувано,
недовършено, което тежи и не се забравя. Но аз съм сигурна, Куш, че тя
е успяла да опознае част от твоя свят, да разбере особеностите на характера
и скритата по - дълбоко нежна и добра душа... Мисля, че ти е простила искрено.
Благодаря ти, че се отби и сподели. Благата дума ... много е важна, особено
в сегашната ситуация на негативни събития ... Поздрав и добрини ! :)
6.
ende -
Прочетен: 8918 Коментари: 29 Гласове: 19 cefules Човекът, който не скачаше от: cefules Живееше в една малка стая, в една малка къща, стегната преди вече немалк
30.06.2013 12:38
30.06.2013 12:38
Трябва да се скараш много на тути.
Пак те е закарал на първа, но с малко прочити. Виж на гения Цефул колко са.
Какво изпитвате, като стърчите на първа? Жалки са творци, които са вечно напомпани?
Ти какво изпитваш като си на първа - обясни ни, моля.
цитирайПак те е закарал на първа, но с малко прочити. Виж на гения Цефул колко са.
Какво изпитвате, като стърчите на първа? Жалки са творци, които са вечно напомпани?
Ти какво изпитваш като си на първа - обясни ни, моля.
Винаги много точна. Браво!
Права си, Таничка. С думи човек може да нарани много по-силно от колкото със сила. Всеки от нас трябва да го осъзнае и да се въздържа в изблик на гняв. Но и навярно всеки е имал подобни моменти, за да осъзнае всъщност за какво става дума:)
Поздрави и прекрасно лято за всички!
цитирайПоздрави и прекрасно лято за всички!
4. djani - колко си прав, приятелю... може да се погледне и от тази страна...
... Несправедливото осъждане и лъжата замъгляват и без друго ограниченото съзнание на самоволния съдия, нанасяйки му изключително голяма вреда.
Човек нанася вреда със своите лоши мисли както на себе си, така и на другите. Лошите мисли са болестотворен фактор ... Всяка мисъл ражда действие,
а нищожната мисъл - нищожно действие. Мислете широко...
Благодаря за този различен коментар, Джани ... както винаги -
точно, ясно ... и навреме. Поздрав !
7. tutankhamon661 - Благодаря, Фараоне ...
Много се надявам, че съм заслужила вниманието
и уважението на съблогърите и това, което представям в блога има наистина стойност.
Мисля, че за три години и половина, колкото
и да са се променили нещата, доброто все си е добро... Поздрави !
8. ckarlet - Благодаря за споделените мисли, О"Хара, за добрите думи и чувства ...
Светли и щастливи дни, мила !
цитирай... Несправедливото осъждане и лъжата замъгляват и без друго ограниченото съзнание на самоволния съдия, нанасяйки му изключително голяма вреда.
Човек нанася вреда със своите лоши мисли както на себе си, така и на другите. Лошите мисли са болестотворен фактор ... Всяка мисъл ражда действие,
а нищожната мисъл - нищожно действие. Мислете широко...
Благодаря за този различен коментар, Джани ... както винаги -
точно, ясно ... и навреме. Поздрав !
7. tutankhamon661 - Благодаря, Фараоне ...
Много се надявам, че съм заслужила вниманието
и уважението на съблогърите и това, което представям в блога има наистина стойност.
Мисля, че за три години и половина, колкото
и да са се променили нещата, доброто все си е добро... Поздрави !
8. ckarlet - Благодаря за споделените мисли, О"Хара, за добрите думи и чувства ...
Светли и щастливи дни, мила !
Току-що видях, че са ми направили имитация - Tutanhamon661.
Сигурно има и други подобни.
Затова внимавайте - ще опита да ви коментира от мое име!
В момента е деактивиран, но ще го активират, когато се наложи.
Модераторите веднага трият, ако направиш имитация на злобар, но ако става дума за нормален блогър, обикновено си правят оглушки. Така беше и с Shafi - аз лично сигнализирах, но няма реакция все още.
точно за това има и "Мълчанието е злато". може би, когато трябва да изречем някоя дума не на място, по- добре е да замълчим, или пък да бройм до 100, да отмине гнева, или чувството породило нашия изблик. Малко е нужно, да се озаптим и да не нараним човекът до нас. Усмивки от мен и хубава седмица!
цитирай
12.
kose144bose -
Все пак вярвам, че има прошка :)
30.06.2013 19:09
30.06.2013 19:09
Задравейте,
Благодаря ви не само за красивите, но и поучителни думи.
Когато ангелите се явяват на един човек, често пъти му подават някакъв знак и често пъти перото е връзката с ангелите. Няма по голяма радост за бога, когато види, че един грешник се покайва и поправя и за да покаже любовта си към тези същества, изпраща толкова ангели, колкото пера има във възглавницата, за да поемат страданието на този човек. Виждам, че и във вашия сайт работят много ангелите, което не означава, че делата са ви грешни :), за това и хората ви обичат.
Бъдете благословена !
цитирайБлагодаря ви не само за красивите, но и поучителни думи.
Когато ангелите се явяват на един човек, често пъти му подават някакъв знак и често пъти перото е връзката с ангелите. Няма по голяма радост за бога, когато види, че един грешник се покайва и поправя и за да покаже любовта си към тези същества, изпраща толкова ангели, колкото пера има във възглавницата, за да поемат страданието на този човек. Виждам, че и във вашия сайт работят много ангелите, което не означава, че делата са ви грешни :), за това и хората ви обичат.
Бъдете благословена !
Поучителни са притчите за изречените думи и тяхното въздействие. За това е необходимо да има възпитание как да се говори, какво да се изрича. Думите са всичко. Те могат всичко.
В живота от истината понякога боли, но аз я предпочитам през задкулисието. Макар, че всичко е въпрос на гледна точка.
Поздрави!
цитирайВ живота от истината понякога боли, но аз я предпочитам през задкулисието. Макар, че всичко е въпрос на гледна точка.
Поздрави!
Трябва да помним поуката от нея, за да ни предпазва от изричането на думи, които не можем да си върнем обратно.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59877
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...