С толкова чисти извори от красота и живот
доброто - по-добро е, любовта - по-любов...
От есента омаяни само така ни се струва -
Доброта и Любов ... не се степенуват...
Когато болката остро пронизва сетивата,
а съдбата оставя своя странен отпечатък...
Когато невъзвратимото нахлува
като пясъчна буря в душата и замъглява погледа...
Тогава нахлува като преграда за спасение
спомен от детството - като усмивка, по детски
красива и чиста, като откриване на нещо
пропуснато ... неуловено, но незабравено...
Полетът ... мечтата за полет и невероятността
и дълбочината на едно приятелство
по неразгаданите пътеки на човешкия мир...
Когато неочакваността... тази, ужасната ...
се стоварва като гръм в ясен ден и разбива
на парченца сърца и животи ...
Когато не чувстваш, не разбираш,
а просто неописуемо болиш ... и мълчиш ...
Тогава като барикада от светлина мислите ти
рисуват обикновена, естествена, твърде човешка
картина ... Как две топли мъжки ръце приласкават
и хранят беззащитно гларусче, паднало в може би
първия си неуспешен опит да полети ...
Такава гледка не може да се забрави, дори и само
да си прочел, или да си чул неволно нечий разказ.
Толкова говори за сърцето и душата ,
за добротата и обичта ...
За да опознаеш някого, понякога е необходим само
един миг ... един жест ... една дума.
Две топли ръце ... и нежен поглед... обич...
и да погледаш как някой храни малко уплашено гларусче ...
Или да живееш далече... но да носиш и даряваш добрини
и светли дни ... винаги с усмивка ... по детски истинска...
С вечната, понякога дълбоко скрита,
дори неподозирана мечта за полет ...
stela50
Добротата най-много прилича на любовта,
много повече от щедростта,
много повече от състраданието...
Да си кажем добра дума за добра вечер !
Поклон !
Защото трябва не устата, а сърцето да я каже...
Добротата най-много прилича на любовта,
много повече от щедростта,
много повече от състраданието...
Абсолютно съм съгласна! Може би защото съм виждала "как две топли мъжки ръце приласкават
и хранят беззащитно гларусче..." /е, не точно гларусче, а беззащитно и уплашено гълъбче - всеки ден тази картина се повтаря пред очите ми в различни варианти и знам какви добри ръце трябват, за да стоплят и успокоят нещастното малко сърчице/.
Всяка дума в тези стихове е люспичка истина - самородно злато, което копаеш за нас много от дъллбоко, мила Танечка! Бъди ни здрава и щастлива!
един миг ... един жест ... една дума.
Две топли ръце ... и нежен поглед... обич..."
прекрасен постинг, Таня.. поздравления..
дните и нощите се сливат... един човек се нуждае от денонощното ми
присъствие, правя каквото е по силите ми, а и те вече не са толкова много.
Благодаря на вас, които спирата на страничката ми тук, пишете ми на лични,
възвръщате с доброта и сърдечност силите ми, внасяте светлина в дните ми.
Не се сърдите за невъзможността да ви гостувам - правя го с удоволствие,
когато има и минутка отдих, но напоследък умората надделява...
БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛИ...
Здраве и обич ви пожелавам !
Прегръщам ви :
ivoki
tryn
donchevav
distrelets
erato7
metlichina
С обич !
Прегръдка и от мен, нека е лека вечерта!
Добрата дума Е послание, за един по- добър свят, изпълнен с вяра и мечти!
Поздравления, за хубавите стихове и музика!
Можеш да разчиташ винаги на подкрепата ми.
Бъди здрава и не падай духом.
Прегръщам те, Танечка!
Благодаря за подкрепата, мила Ати, за силата, която ми даваш,
за приятелството... С обич !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...