Постинг
24.10.2016 18:02 -
Жълтата рокля...
Наричат го - цвят на радостта...
Бързаше… почти тичаше по познатия път под сянката
на старите дървета, чиито клони се преплитаха там
някъде високо и образуваха своеобразен сенчест свод
по дължината на цялата улица… любопитни слънчеви
лъчи преминаваха упорито през тесните пролуки
и палаво се заиграваха по широките тротоари.
Беше още рано… градът се събуждаше все още,
бавно и спокойно вървяха хора с чашки кафе в ръка,
не бяха отворени много от малките магазинчета.
Утрото беше свежо и приятно… ранно есенно…
Забави ход, спря пред една витрина и се загледа
в една интересна рокля… запита се защо толкова
бърза – не закъсняваше, нямаше и друга причина -
така си ходеше, така минаваха дните й - стремително.
Отново роклята привлече погледа й – напомняше
на една стара, всъщност съвсем различна дреха…
купена спонтанно... превърнала се в специална -
пред погледа й се появи единствената жълта рокля,
която беше носила - за първи път избра
за себе си такъв цвят – наситено, малко лимонено,
повече слънчево. В нея имаше нещо необикновено…
и веднага я хареса… после почти не се разделяше
с нея – с усмивка си казваше :
„ както има обувки бързоходки, така трябва да има
и бързащи рокли“… и нейната жълтурка беше такава.
… С тази рокля ти не просто преминаваш покрай мен,
а прелиташ нагоре по стълбите, сякаш е с крила –
беше се пошегувал един от колегите й…
А може би е така, тя не се променя – вълшебна е –
отговори му през смях… ставаше й весело, когато
срещаше погледи, които говореха – е, та нямаш ли
друга… тази бързаща дрешка не оставаше незабелязана
по един или друг повод. Другите, разбира се
не знаеха колко много предимства имаше наистина тя…
беше и бързосъхнеща – въобще както казват – пери-облечи.
С тези мисли продължи бавно пътя си, но след секунди
неволно ускори крачки… бързото ходене не й пречеше
да се наслаждава на настъпващата есен… обичаше тези
тихи прохладни утрини, спомените, размислите…
забързаните стъпки на ранобудните.
Спря пред високите стълби – широки и светли -
като на дворец… та нима не беше дворец… не – беше храм…
изкачи на един дъх стълбите и спря пред широката
стъклена врата, завъртя се като пред огледало,
усмихна се на портиера и влезе... както всеки ден.
stela50
Бързаше… почти тичаше по познатия път под сянката
на старите дървета, чиито клони се преплитаха там
някъде високо и образуваха своеобразен сенчест свод
по дължината на цялата улица… любопитни слънчеви
лъчи преминаваха упорито през тесните пролуки
и палаво се заиграваха по широките тротоари.
Беше още рано… градът се събуждаше все още,
бавно и спокойно вървяха хора с чашки кафе в ръка,
не бяха отворени много от малките магазинчета.
Утрото беше свежо и приятно… ранно есенно…
Забави ход, спря пред една витрина и се загледа
в една интересна рокля… запита се защо толкова
бърза – не закъсняваше, нямаше и друга причина -
така си ходеше, така минаваха дните й - стремително.
Отново роклята привлече погледа й – напомняше
на една стара, всъщност съвсем различна дреха…
купена спонтанно... превърнала се в специална -
пред погледа й се появи единствената жълта рокля,
която беше носила - за първи път избра
за себе си такъв цвят – наситено, малко лимонено,
повече слънчево. В нея имаше нещо необикновено…
и веднага я хареса… после почти не се разделяше
с нея – с усмивка си казваше :
„ както има обувки бързоходки, така трябва да има
и бързащи рокли“… и нейната жълтурка беше такава.
… С тази рокля ти не просто преминаваш покрай мен,
а прелиташ нагоре по стълбите, сякаш е с крила –
беше се пошегувал един от колегите й…
А може би е така, тя не се променя – вълшебна е –
отговори му през смях… ставаше й весело, когато
срещаше погледи, които говореха – е, та нямаш ли
друга… тази бързаща дрешка не оставаше незабелязана
по един или друг повод. Другите, разбира се
не знаеха колко много предимства имаше наистина тя…
беше и бързосъхнеща – въобще както казват – пери-облечи.
С тези мисли продължи бавно пътя си, но след секунди
неволно ускори крачки… бързото ходене не й пречеше
да се наслаждава на настъпващата есен… обичаше тези
тихи прохладни утрини, спомените, размислите…
забързаните стъпки на ранобудните.
Спря пред високите стълби – широки и светли -
като на дворец… та нима не беше дворец… не – беше храм…
изкачи на един дъх стълбите и спря пред широката
стъклена врата, завъртя се като пред огледало,
усмихна се на портиера и влезе... както всеки ден.
stela50
УНИКАЛНО!!!
цитирайМного светло, много раздвижено - наистина донесе радост с тази жълта рокля, мила Танче! Усмивки!
цитирайТочно днес разглеждах витрина, на която имаше цяла колекция от есенни дрехи в един цвят - есенно жълто, топло като циганско лято. Твоята жълта рокля обаче е жизнерадостна и весела, носи волността на лятото... И нищо, че вече я няма, споменът ни връща към състоянието, което е предизвиквала. Много приятно беше да прочета! Поздрав, Таня!
цитирай тук ме улучи в Сърцето!!
Цветът на Поднебесната Империя..
и ,да пребъдат 10 хиляди години...
цитирайЦветът на Поднебесната Империя..
и ,да пребъдат 10 хиляди години...
връц! Усещане за радост! Усмивки, Таничка!
цитирай"През есента събирам всички мои грижи и ги заравям в градината си. Когато пролетта отново дойде, там израстват красиви цветя. "- цитат
цитирайБлагодаря ви...
Понякога мислите за едно, спират при нещо съвсем друго,
странно е, но неслучайно навярно. Една книга, една скъпа
приятелка, една улица, един мил спомен... съживиха образа
на жълтата рокля... обикновено мислите спират за малко
и отлитат - този път побързах да ги напиша... спонтанно...
както почти винаги...
Благодаря за прочита и добрите думи.
Желая ви хубав есенен ден !
цитирайПонякога мислите за едно, спират при нещо съвсем друго,
странно е, но неслучайно навярно. Една книга, една скъпа
приятелка, една улица, един мил спомен... съживиха образа
на жълтата рокля... обикновено мислите спират за малко
и отлитат - този път побързах да ги напиша... спонтанно...
както почти винаги...
Благодаря за прочита и добрите думи.
Желая ви хубав есенен ден !
Красив спомен за нещо любимо...Жълтата рокля и твоят храм - невероятно докосване... винаги те виждам все там в твоя храм...
"Спря пред високите стълби – широки и светли -
като на дворец… та нима не беше дворец… не – беше храм…
изкачи на един дъх стълбите и спря пред широката
стъклена врата, завъртя се като пред огледало,
усмихна се на портиера и влезе... както всеки ден."
Хубав ден, Танечка!
цитирай"Спря пред високите стълби – широки и светли -
като на дворец… та нима не беше дворец… не – беше храм…
изкачи на един дъх стълбите и спря пред широката
стъклена врата, завъртя се като пред огледало,
усмихна се на портиера и влезе... както всеки ден."
Хубав ден, Танечка!
Така ми хареса,Таничка! :)
цитирайБлагодаря ви от сърце, момичета...
Хубава вечер и добри дни ви желая !
цитирайХубава вечер и добри дни ви желая !
и приказно... слънчево...
поздравления, мила Таничка...
цитирайпоздравления, мила Таничка...
Прекрасно, Таня!
цитирайУсмихваш и създаваш настроение, Таня!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Благодаря ви за прочита и споделените мисли.
Сякаш с цветовете на есента се събуди и споменът за жълтата рокля,
за светлите дни, за старите приятели... и още... има и нещо много
важно - да имаш не само любимата работа на най-хубавото място,
но и да срещнеш там чудесни хора, които ще наричаш свои приятели
завинаги... Страхотно е ако имаш всичко това... и тази специална рокля,
разбира се... Пожелавам от сърце такъв трудов път, като на момичето
с жълтата рокля, на всички... богатство е, когато е истинско...
цитирайСякаш с цветовете на есента се събуди и споменът за жълтата рокля,
за светлите дни, за старите приятели... и още... има и нещо много
важно - да имаш не само любимата работа на най-хубавото място,
но и да срещнеш там чудесни хора, които ще наричаш свои приятели
завинаги... Страхотно е ако имаш всичко това... и тази специална рокля,
разбира се... Пожелавам от сърце такъв трудов път, като на момичето
с жълтата рокля, на всички... богатство е, когато е истинско...
15.
angaldo -
Здравейте
20.11.2016 18:40
20.11.2016 18:40
Прекрасен разказ, връща ни с тези ярки багри към отминалото лято!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59877
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...