Постинг
02.06.2017 17:04 -
Денят на Ботев...
„Някога, през много далечната 1968 година,
когато станах на 28 години, потресен открих,
че всъщност Ботев е мой връстник,
който е живял толкова малко…
Тогава някакси го погледнах с друг поглед
и се поставих на неговото място…
И написах това стихотворение.“
Недялко Йорданов
Художник Жечко Попов
*
НА БОТЕВ
Недялко Йорданов
Наистина ли си на двадесет и осем!
Наистина ли, млад и омагьосан
От своята любов необяснима
Гладуваш във оная люта зима
И правиш триста върли поразии
На българските влашки чорбаджии
И пиеш вино и захвърляш чаши
По хилядите патриоти наши,
Дето могат само да говорят
И не могат само да се борят.
А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
Във теб изгаря и във теб се ражда
Космична мъка и космична жажда
И ти, прогледнал чак отвъд, далече,
Мълчиш и пишеш сам: “Настане вечер…”
А ти си нежен и сантиментален
Във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
Ти би възпявал своята Венета,
Не би така отчаяно се люшкал
Между стиха и сабята хайдушка,
Защото няма никаква причина
Освен една със името Родина.
Кажи ми в таз борба тъй страшно кратка
Наистина ли и смъртта е сладка
И там, сред пролетните горски листи
Наистина ли ти не се замисли
Поне за миг, поне за малко време,
Че жив ще бъде онзи, който дреме,
А ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен,
И после вълк…
И самодивски устни…
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
Което почва с “Мила ми Венето…”,
Което свършва не с вик, не с дума,
А с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
Да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна и макар опасна,
Тя все пак е наистина прекрасна,
От смърт родена – тя е вече жива
И знам, абсурдно е, но е щастлива,
Защото няма никаква причина,
Освен една, със името
Родина…
когато станах на 28 години, потресен открих,
че всъщност Ботев е мой връстник,
който е живял толкова малко…
Тогава някакси го погледнах с друг поглед
и се поставих на неговото място…
И написах това стихотворение.“
Недялко Йорданов
Художник Жечко Попов
*
НА БОТЕВ
Недялко Йорданов
Наистина ли си на двадесет и осем!
Наистина ли, млад и омагьосан
От своята любов необяснима
Гладуваш във оная люта зима
И правиш триста върли поразии
На българските влашки чорбаджии
И пиеш вино и захвърляш чаши
По хилядите патриоти наши,
Дето могат само да говорят
И не могат само да се борят.
А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
Във теб изгаря и във теб се ражда
Космична мъка и космична жажда
И ти, прогледнал чак отвъд, далече,
Мълчиш и пишеш сам: “Настане вечер…”
А ти си нежен и сантиментален
Във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
Ти би възпявал своята Венета,
Не би така отчаяно се люшкал
Между стиха и сабята хайдушка,
Защото няма никаква причина
Освен една със името Родина.
Кажи ми в таз борба тъй страшно кратка
Наистина ли и смъртта е сладка
И там, сред пролетните горски листи
Наистина ли ти не се замисли
Поне за миг, поне за малко време,
Че жив ще бъде онзи, който дреме,
А ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен,
И после вълк…
И самодивски устни…
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
Което почва с “Мила ми Венето…”,
Което свършва не с вик, не с дума,
А с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
Да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна и макар опасна,
Тя все пак е наистина прекрасна,
От смърт родена – тя е вече жива
И знам, абсурдно е, но е щастлива,
Защото няма никаква причина,
Освен една, със името
Родина…
Търсене
За този блог
Гласове: 59877
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...