бродиш тихо със звезден прах във косите.
Пълниш кошница - твоята душа,
с много обич… и събираш лъчите.
Отговаря ти тихо денят
на въпросите твои безкрайни.
Приласкава те нежно нощта,
изгрев нов ти тя обещава…
носиш в себе си лунна тъга,
птича песен, забулена в бяло.
На събраната в теб доброта
ти отвръща Вселената цяла.
Ди Ангелова
/distrelets.blog.bg/
В ръцете си улавям с нежност
последните лъчи на слънцето...
рисува пътят му безбрежност
и там... зад хребета изгубва се.
Обичам залези смълчани,
запалили искри в очите ми...
от мислите ми разпиляни
събрали всичкото обичане.
Усещам странното докосване,
и трудно ми е да отгатна
дали изгубен лъч над острова
ми прави знак, че ме очакват...
В ръцете ми догаря пламъкът
от отражението на залеза...
притихва в устните пресъхнали
с вкус на натрупани мълчания.
stela50
Художник
Евгений Денисенко
02.07.2017 16:46
Добри и светли дни!
<3
в тях обич и спокойствие са сбрани...
И сякаш добротата на Всемира
в душата ми усмихнато пулсира!
Много нежни залези за теб!
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...