Прочетен: 4792 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2020 18:00
Мир на душата и светлина по пътя!
Блогът на ivana59
И утре е ден, но... друг!
Автор: ivana59
Категория: Лични дневници
Прочетен: 802459
Постинги: 403 Коментари: 2130
„Защото искам…
И не защото трябва,
а защото искам -
тръгвам пак на битка с вятъра.“…
ivana59
Днес един невероятен човек -
учител, поет, приятел…
един от първите, които срещнах
в blog.bg преди десет години,
се пресели в по-добрия свят…
Ваня успяваше чрез своите стихове
с малко думи да изпрати много
и силни послания…
Неподражаем стил, прекрасни творби…
За мен, макар и да сме общували
само виртуално, Ваня си остава
скъп и незабравим приятел…
Специална и любима...
..............................
Споделям с вас няколко стихотворения
на ВАНЯ, публикувани на страницата й
в блога… дълбоки, докосващи, вълнуващи…
С обич и болка...
…………..
Не останаха дни за надежда.
А пък вярата - окъся.
Само любовта – с поглед сведен,
ме държи за ръка.
*
дълги кафета
и къси нощи
пътища – грешни
и надежда – все още
вятър – внезапен
хаос – в душата
песен за лято
недоизпята
*
Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата се залости.
И не иска да тръгва проклетата.
На приятелка ми се прави.
Настоява с мен да си пие кафето
и истории смешни разправя.
Как ще стопли отново сърцето ми
и живота ще сложи във релси.
Ще ми върнела всичкото взето.
Даже вярата в себе си.
*
Не нося даровете,
дето чакате.
Не съм влиятелна.
Не плача.
Посестрима съм
на немирен вятър
и на няколко приятели.
Не се страхувам
от въпроси.
Тръгвам си, когато искам.
Обич никога не прося.
Мога да прощавам
и да мисля.
*
Защото искам…
И не защото трябва,
а защото искам -
тръгвам пак на битка с вятъра.
Поемам риска.
И ударите неочаквани,
и лошите очи в гърба.
Все ще познае в мене някой
човека.
По съдба.
ПОКЛОН!
Писах й преди известно време, но не получих отговор...
Светлина по пътя ти Ваня!
Ще те помня!
Мир и светлинка по пътя на душата й!
Бог да я прости!
Пълноценно и красиво общуване.
Едно десетилетие виртуално приятелство
ме свързва с нея.
Сърдечно и искрено.
Недоизпята песен за лято...
В неподражаем изказ поднесена.
Мир на душата й свободолюбива!
И не защото трябва,
а защото искам -
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...