Откакто помня… влюбена съм в изгрева,
посрещам го с протегнати ръце.
Лъчи златисти ме примамват в утрото,
разпръскват светлината на небе.
Дочувам ехото на жарко лято,
отекващо далече над брега,
вълните отбелязват върху пясъка
късче небе на мократа земя.
Безмълвно е понякога полето,
изпъстрено в магични цветове,
по-синьо е от всякога морето,
прегръщайки златисти брегове.
Откакто помня…влюбена съм в изгрева,
рисувам го със думи… и сърце…
улавям в шепите си нежен полъх 
и го поставям в твоите ръце.