ПОНЯКОГА ВЪЗДЪХВАМ УМОРЕН -
ВЕДНЪЖ ДА МИНЕ ТОЗИ ТЕЖЪК ДЕН.
ВЕДНЪЖ ДА МИНЕ ТОЗИ МЕСЕЦ САМО
И ДА ПОГЛЕДНА БОЛКАТА ПРЕЗ РАМО.
ДА МИНЕ БЪРЗО ТОЗИ ЛЕТЕН ДЪЖД.
И ЗИМАТА ДА СВЪРШИ ИЗВЕДНЪЖ...
ДОКАТО СИ РЕКА С ГЛАС ИЗСТИНАЛ:
Я ГЛЕДАЙ!
И ЖИВОТЪТ МИ ПРЕМИНАЛ...
Любов
Да вярвам, че съм вечен е нелепост.
Безименна изгрява утринта...
Но моята любов е моя крепост,
която ме сродява с вечността.
Любов към слънце, дъждове и вятър,
към детски смях и поглед на жена.
Любов към всеки срещнат по земята,
понесъл във сърцето добрина.
Не думите, които съм натрупал,
не битката за хляба всеки ден,
а любовта под своя нежен купол
ще пази малък спомен и за мен.
БЕЗ ДА СЕ НАМРАЗЯ
Искам да живея дълго -
без да остарея.
Свойте кратки дни и нощи
в дълъг път да слея.
Ако лош късмет ме срещне
в този път безкраен,
само мракът да ме вижда
злобен и отчаян.
А когато ме споходи
миг щастлив и бляскав,
даже птиците небесни
да ми ръкопляскат…
В злото да не търся злато
(сребърници – също).
И с умора да посолвам
своя хляб насъщен…
Не с лъжци да се надлъгвам
и от страх да лазя…
Искам да живея дълго –
без да се намразя.
Пак и пак...
Когато падна духом,
когато падна тялом,
захвърлям всички спомени
и почвам отначало.
Опитвам първа крачка.
Очаквам първа рана.
Пак азбуката сричам.
Налучквам проста гама.
Света рисувам само
във три основни цвята.
След туй ще усложнявам
пейзажа на съдбата.
По-късно ще се чувствам
безгрешен и виновен.
Отново ще откривам
Айнщайн или Бетовен.
Сега ме мъчи само
единствена енигма -
как здраво да пристъпя
и погледа да вдигна.
Да видя над главата си
небето заблестяло...
До следващото падане.
До новото начало.
Колкото и високо духът да лети,
тялото остава на земята -
при тревите и камъните,
при любовта и умората,
при водата и хляба.
Човеко,
отледай се наоколо -
една - единствена капка
ще ти разкаже за реката в мрака,
единствен лъч
ще ти спомни слънцето,
до всяка истина
може да се отиде пешком.
Твоята сянка
е хванала нозете ти
и те дърпа към жилавата глина,
към бляскавия асфалт.
Но хоризонтът минава
точно през теб.
Бъди безкраен!
Чист понеделник
И аз съм си казвал: ще почна отново.
От чист понеделник. От първа бразда...
Но дните предишни ме гледат сурово.
И спират ме думи, покрити с ръжда.
И горска пътека, забравена вече,
ме дърпа да тръгна през ланския сняг...
И в стария шлифер откривам билетче
за минала драма, за вчерашен влак.
Морето ме люшка с тревожна насмешка -
в дълбокото плувам, а пояс не взех...
Но тъй ми е нужна случайната грешка!
Не бих я сменил за планиран успех.
Кога стана сряда?... Живея съдбовно
в средата на път, на любов, на пожар...
И пак си повтарям: ще почна отново.
От чист понеделник. От нов календар...
Вземи се в ръце
Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни,
не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш-
вземи се в ръце!
Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни,
не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!
Когато в живота огромен
не спира пред теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!
Стихотворения
от Георги Константинов.
-------------
Картините са
на художника Иван Додов .
26.01.2012 13:15
Достатъчно е да има много хора като теб - да събират и да ни поднасят балсам за душите.
Мерси ,Таня!
"Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!"
Радостен ден, Таничка! Излизам в приказката. Не знам, как е в Пловдив, но тук е като в детството.:) Вали! Сърдечни поздрави вкъщи и на Пловдив!
Валя
докато животът продължава ...
Които по- често са влизали в блога ми знаят ,
че това не е първият ми пост за Георги Константинов...
Винаги съм харесвала поезията му и често се връщам
към любимите си стихове . Този път подбрах по - нови
и разбира се тези , които са винаги до мен .
Картините както винаги , сами ме намериха .
Благодаря ви , че и днес бяхте на моята страничка
и споделихте своите мисли и чувства .
Благодаря ви от сърце , приятели !
Не се чувствам много добре тези дни и моля
да ме извините за това , че не коментирам ,
четейки написаното от вас ...И това ще мине ...
Ще се взема в ръце и ще ви гостувам за по- дълго .
Поздрави и прегръдки !
Целият постинг.
От друга страна, точно заради него (грипа) не съм на работа и мога да отделя повече време за блога :)
Поздрави и скорошно оздравяване!
Първо - прекрасни картини и стихове !
Второ : Написвам поне десет прекрасни неща , които да реализирам!
Трето: Намирам верен приятел , с който да споделя преживяното !
26.01.2012 21:52
Горчива шега
Някога
обръщах очи
след всяка хубава жена.
Даже усещах
физическа болка
от нейното
отдалечаване...
Отдавна ограмотих
своите чувства.
Вече знам,
че и най-хубавата жена
се състои
от коварна усмивка
плюс
90% вода.
/Г. Константинов - "Аспиринов сняг"/
Поздрав за постинга и лека вечер, приятелко!
Когато падна духом,
когато падна тялом,
захвърлям всички спомени
и почвам отначало.
Опитвам първа крачка.
Очаквам първа рана.
Пак азбуката сричам.
Поздрави, Танечка за прекрасния подбор, който си направила на стиховете на Г. Константинов.
Прегръщам те!
Поздрави с усмивка... :)
Чудесен постихг!
Б.
Поздрави за поста!
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...