СКРИНЪТ

Масивен, дъбов, цял в резби, това е скрин, но
със своя вид улегнал напомня старец благ;
вратите си разтваря и в дъхавия мрак
те лъхва аромат на тежко старо вино.

Претъпкан, той побрал е дрехи овехтели,
пране уханно, жълто, бельото на жени
и дрешки на деца, и бабини дантели,
и кърпички с грифони от чужди младини.

Къдрици дремят там, портрети и гоблени;
изсъхнали цветя и плодове сушени
там смесват своя мирис, неуловим почти.

О, стар и мъдър скрин, ти знаеш много тайни
и сам разказваш ни истории безкрайни,
щом само си разтвориш масивните врати.

Артюр РЕМБО
СТИХОТВОРЕНИЯ

ПРЕДЧУВСТВИЕ През синя лятна нощ ще тръгна през полята – ръжта ще ме пощипва и ситната трева с прохладни ласки ще ме милва по краката. Ще къпе топъл вятър немирната глава. Унесен, ще мълча и ще ми бъде леко: в гръдта любов безмерна ще лее свежина и като скитник млад – все пт и по-далеко – с Природата ще бродя, щастлив като с жена.

Ето как изглежда оригиналниа авторски запис на стихотворението ПРЕДЧУВСТВИЕ

http://www.mag4.net/Rimbaud/poesies/Sensation.html

Сонетът е прекрасен!