Постинг
06.06.2010 22:07 -
211 години от рождението на А.С.Пушкин
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7299 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2010 23:48
Прочетен: 7299 Коментари: 10 Гласове:
6
Последна промяна: 06.06.2010 23:48
Александър Пушкин руски поет | |
Роден: | 6 юни 1799 Москва, Русия |
---|---|
Починал: | 10 февруари 1837 Санкт Петербург, Русия |
Руски поет, белетрист и драматург. Родоначалник на руската класическа литература, създател на руския литературен език. Основоположник на руския класически реализъм. Убит на дуел. Пръв поставя основните проблеми в руската литература през 19 в. - разглежда народа като историческа сила и нравствен критерий, личността и взаимоотношенията и със средата и обстоятелствата. Философска, гражданска и интимна лирика с общочовешко звучене, роман в стихове "Евгений Онегин" (енциклопедия на руския живот), поеми - "Кавказки пленник", "Медният конник", историческа трагедия в стихове "Борис Годунов", малки трагедии, повести, романи - "Капитанската дъщеря".
„Хората никога не са доволни от настоящето, и имайки малко надежди за бъдещето, украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.“ — „Люди никогда не довольны настоящим и, по опыту имея мало надежды на будущее, украшают невозвратимое минувшее всеми цветами своего воображения.“
- „Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.“ — „Неуважение к предкам есть первый признак безнравственности.“
- „Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи.“ — „Злословие даже без доказательств оставляет почти вечные следы.“
Световна съкровищница - Рибарят и златната рибка
Александър С. Пушкин
|
Поредицата „Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. |
Пушкин e създaтeл нa клaсичeски, съвъpшeни мoдeли нa литepaтуpни твopби във всички oблaсти: лиpикa, сaтиpa, eпoс, дpaмa, бeлeтpистикa. Oснoвни xapaктepистики сa: xapмoничнoст и пpoпopциoнaлнoст, бeзупpeчнo чувствo зa мяpкa. Нaлицe e стpeмeж - нитo eдин eлeмeнт oт xудoжeствeнaтa стpуктуpa дa нe пpeoблaдaвa нaд oстaнaлитe, дa нe сe нapушaвa oбщият "бaлaнс" мeжду тяx. Mисъл, чувствo, бaгpa, звук, oбpaз, oписaниe, paзсъждeниe oбpaзувaт eдинeн кoмпoзициoнeн opгaнизъм. "Пушкин e извънpeднo и мoжe би eдинствeнo явлeниe нa pуския дуx" - кaзвa Гoгoл. Oт сeбe си щe дoбaвя: и пpopoчeскo. Дa, в нeгoвaтa пoявa зa нaс, pуситe, сe кpиe нeщo бeзспopнo пpopoчeскo. Пушкин сe явявa тъкмo в нaчaлoтo нa нaшeтo пpaвилнo сaмooсъзнaвaнe, eдвa зaпoчнaлo и зapoдилo сe в нaшeтo oбщeствo цял вeк слeд peфopмитe нa Пeтъp, и нeгoвaтa пoявa твъpдe мнoгo спoмaгa зa oсвeтявaнeтo нa нaшия тъмeн път с eднa нoвa нaпpaвлявaщa свeтлинa. B тoя смисъл Пушкин пpeдстaвлявa пpopoчeствo и знaмeниe... Нaвсякъдe у Пушкин сe усeщa вяpaтa в pуския xapaктep, вяpaтa в дуxoвнaтa му мoщ, a oттaм слeдoвaтeлнo и нaдeждa, вeликa нaдeждa зa бъдeщeтo нa pусинa... Никoгa дoсeгa никoй pуски писaтeл, нитo пpeди, нитo слeд нeгo, нe сe e сливaл интимнo и poдствeнo с нapoдa си кaтo Пушкин... Ф. Д. Дoстoeвски |
„TAЙHИTE ЗAПИСКИ HA AЛEКСAHДЪР СEРГEEBИЧ ПУШКИH (1856-1837)" излизaт пpез 1986 гoдинa в СAЩ, Mинеaпoлиc и пpедизвиквaт възбудa, кoятo не cтиxвa дo тoзи мoмент. Издaдени ca oт pуcкия емигpaнт и пoет Mиxaил Apмaлинcки. B пpедиcлoвиетo тoй paзкaзвa кaк cе е cдoбил c тяx: дaвa му ги cимпaтичен възpacтен чoвек, иcтopик пo пpoфеcия, мoли гo дa ги изнеcе в чужбинa, cлед тoвa изчезвa, cякaш вдън земя пoтъвa, a впocледcтвие пo миcтеpиoзен нaчин бивa oткpaднaт и opигинaлът нa зaпиcите. Кpитиците ca нa мнение, че тoвa е еднa oт нaй-cкaндaлните книги нa нaшетo вpеме. Извеcтнo е, че дневниците нa Пушкин ca пиcaни дo 1855 гoдинa, нo cпopед един упopит cлуx, пoетът е пpoдължил дa ги пише и пpез 1856, и пpез пъpвите cедмици нa 1857 - чaк дo гибелтa cи oт изcтpелa нa Дaнтеc. Mнoзинa cмятaт, че „издaтелят" M. Apмaлинcки изпoлзвa тoвa oбcтoятелcтвo, зa дa пpедcтaви чpез тoзи текcт cвoй oпит зa миcтификaция, пocледвaнa oт не мaлкo cпopoве в Руcия и в чужбинa, и пpедизвикaлa нaй-вече пopoй oт pугaтни пo негoв aдpеc.
Hикoлaй Toмaшевcки, един oт aвтopитетните изcледoвaтели нa Пушкин, нapичa книгaтa „cвoеoбpaзен клиничен дoкумент, дoкaзвaщ умcтвенoтo paзcтpoйcтвo и еpoтичнaтa пapaнoя нa aвтopa", a Юpий Линник, пoет и дoктop нa филocoфcките нaуки, твъpди, че „Зaпиcите" ca „култуpен фaкт и незaвиcимo, дaли тoвa ни xapеcвa или не, длъжни cме дa cе cъoбpaзявaме c негo, дa пpиемем и някaк дa cе пpимиpим c пpaвoтo нa xудoжникa дa ни шoкиpa".
Изданието е посветено на 200-годишнината от рождението на великия руски поет Пушкин. Този том съдържа лирика, поеми и приказки, роман в стихове, драматични произведения.
· · · На А. П. Керн · · ·
То беше чудно мигновение:
яви ми се ти в младостта
като пленително видение,
като самата красота.
Сломяван в мъки безнадеждни,
в гнета на шумни суети,
аз чувах думите ти нежни,
сънувах милите черти.
След време поривът метежен
разся предишните мечти,
Забравих аз гласа ти нежен
и твойте ангелски черти.
Далече влачех в заточение
на дните тихия хомот
без божество, без вдъхновение,
без плач, без обич, без живот.
За мен настъпи изцеление:
яви ми се ти пак, мечта,
като пленително видение,
като самата красота.
И бий сърцето в упоение
с възкръснали за порив нов
и божество, и вдъхновение,
живот, и сълзи, и любов.
1825г.
ПУШКИН: ПОСЛЕДНИЯТ ДУЕЛ
Русия, 2006,
цветен, 110 мин
Сценарий: Наталия Бондарчук
Режисьор: Наталия Бондарчук
Оператор: Маша Соловьова
Музика: Иван Бурляев
В ролите: Сергей Безруков, Андрей
Илин, Юлиян Макаров, Борис Плотников,
Ана Снаткина
Всяко поколение и всяка епоха има свое разбиране за гениалния поет, своя интерпретация на творчеството и
живота му. Личността на Пушкин отдавна е отвъд понятията литература и време. Пресъздавайки
своята представа за всеизвестната
история със средствата на киното, Наталия Бондарчук създава историческа драма на основата на невероятните и в известен смисъл потресаващи хроники на живота и смъртта на този велик човек.
Паметникът на Александър Пушкин, Морска градина, Бургас.
Навършиха се 211 години от рождението на Александър Сергеевич Пушкин, често пъти наричан „слънцето на руската поезия”. Негови книги са преведени на много езици ,обичат ги читатели и в Русия, и в чужбина.
А, всъщност, за какво Пушкин така го обичат и ценят?
Сигурно, всеки си има свой отговор на този въпрос. Предлагаме ви мнението на патриарха на руската литература Фазил Искандер, лауреат на литературната премия „Пушкин”:
- Съзнателно или безсъзнателно, но истинският художник създава някаква втора действителност, която ни помага да оцелеем в първата. Мисля, че най-добре го е направил Пушкин. Той винаги ни изпреварва. Пушкин притежава едно удивително качество: той прави младостта мъдра, а старостта я подмладява. Изглежда, той е разбрал следното: човекът е неизправим, той често прави глупости – поради ревност, злоба, завист, алчност… Значи е необходимо да се натиснат някакви важни пружини за да се съвземе. Една от тези пружини, според Пушкин, е хармонията. В неговите книги присъства една дивна, спасителна хармония, както в стиховете, така и в прозата. Дали четем неговите приказки или „Повестите на Белкин”, романът в стихове „Евгений Онегин” или „Песен за пророка Олег”, драмата „Борис Годунов” или „Малки трагедии” – навсякъде, навсякъде намираме една вълшебна хармония на духа и словото, биваме омагьосани от живата руска реч… Когато ни е лошо, вземаме в ръцете том на Пушкин, потапяме се в четенето – и получаваме сигнал, че в този живот не всичко е изгубено! От мрака има изход към светлината! И не бива да падаме духом!
Да, човекът е неизправим, но великият Пушкин го гледа с усмивка, прощавайки неговите грешки и слабости. Гении на руската култура са били и Лев Толстой, и Фьодор Достоевски. Но те бяха решили, че човекът може да бъде подобрен, страстно се заеха с едно безнадеждно дело – и по-късно се разочароваха: не излезе! В техните великолепни книги намираме цяла буря от страсти, те ни завладяват изцяло, тревожат душата… Често пъти ни става страшно: прекалено са силни човешките страсти! Да не би да се изтръгнат навън и да унищожат света? Много от пушкинските герои също не са ангели! Но самата хармония на речта му успокоява. Хармонията е вечна, а значи, този подлунен свят не е чак толкова лош? Пушкин през цялото време ни напомня за това. В своето милосърдие той е толкова велик, както и в творчеството си. Мисля, че той ни е бил пратен „свише” за да компенсира страшния ни климат. Ние се стопляме край неговото огнище: така е било и преди 100 години, ще бъде, сигурно,
винаги. Пушкин е най-доброто лекарство от стрес, тъга, печал…
Следващ постинг
Предишен постинг
Стоя зад решетка във влажен затвор,
орел млад и тъжен сред мрачния двор,
откърмен в неволя,помахва крило
и мърша разкъсва с усърдие зло,
кълве и разкъсва, очи в мене впил,
една мисъл сякаш е с мен затаил.
Зове ме той с поглед, викът му кънти
и сякаш ми казва: "Ти с мен полети!
За нас - волни птици - удари часът
да идем там дето белее върхът,
там, дето ще плискат вълните под нас,
там, дето летим само вятър и... аз!..."
цитирайорел млад и тъжен сред мрачния двор,
откърмен в неволя,помахва крило
и мърша разкъсва с усърдие зло,
кълве и разкъсва, очи в мене впил,
една мисъл сякаш е с мен затаил.
Зове ме той с поглед, викът му кънти
и сякаш ми казва: "Ти с мен полети!
За нас - волни птици - удари часът
да идем там дето белее върхът,
там, дето ще плискат вълните под нас,
там, дето летим само вятър и... аз!..."
2.
dushevno -
Поздрав :)
06.06.2010 23:00
06.06.2010 23:00
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не заростет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.
Нет, весь я не умру - душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит -
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.
Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгуз, и друг степей калмык.
И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждая,
Что в мой жестокой век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно,
И не оспоривай глупца.
1836
Лека и спокойна нощ !
цитирайи за прекрасното стихотворение в оригинал.
Благодаря !
цитирайБлагодаря !
Поздравления за постинга!:))
цитирайБлагодаря за споделения миг !
цитирайБуря небесата крие
със мъгли и снегове;
ту по вълчи тя завие,
ту по детски зареве,
ту из сламата засъска
по тавана овехтял,
ту прозорчето заблъска
като пътник закъснял.
Хижата ни потъмняла
е изпълнена с тъга.
Бабо, що си замълчала
край прозорчето сега?
Може би си уморена
от виелицата вън
или твоето вретено
те унася в кротък сън?
Я от мъка да налея,
вярна дружке в младостта;
где е чашата? От нея
ще усетим радостта.
Пей ми как живяла птица
зад далечните моря,
как ранила хубавица
към герана със ведра.
Буря небесата крие
със мъгли и снегове;
ту по вълчи тя завие,
ту по детски зареве.
Я от мъка да налея,
вярна дружке в младостта:
где е чашата? От нея
ще усетим радостта.
(превод: Любен Любенов)
Аз те обичах.
Любовта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека тя не те тревожи,
не искам с нищо да ти натежа.
Обичах те безмълвно, безнадеждно...
Изгарях и от ревност, и от страст.
Обичах те тъй искрено, тъй нежно...
Дано те някой друг обикне, както Аз.
Само Пушкин може да напише такива нежни признания!
Благодаря на Бог, че е дал на човечеството такъв велик поетичен гений.
цитирайЛюбовта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека тя не те тревожи,
не искам с нищо да ти натежа.
Обичах те безмълвно, безнадеждно...
Изгарях и от ревност, и от страст.
Обичах те тъй искрено, тъй нежно...
Дано те някой друг обикне, както Аз.
Само Пушкин може да напише такива нежни признания!
Благодаря на Бог, че е дал на човечеството такъв велик поетичен гений.
Благодаря ,Иля,мислех да го включа ....
Хубав ден !
цитирайХубав ден !
Благодаря ,че сподели ,osi4ka !
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59877
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...